Найден Геров - основоположник на новобългарското светско образование
Първоначално си обучение Найден Геров получава в килийното учебно заведение в Копривщица при татко си – учителят хаджи Геро Добревич Мушек, първообраз на хаджи Генчо от Каравеловата повест „ Българи от остаряло време “. На 11 години отпътува за Пловдив и учи в гръцкото учебно заведение. След това става възпитаник на едни от основните възрожденски просветители – Неофит Рилски. През 1839 година той го предлага като отличен ученик и е признат в Ришьолевски колеж в Одеса, където се образува афинитетът му към филологични занимания.
Завършва камерния отдел на лицея с дисертация върху приготвянето на другите типове стъкло. Като студент по административни, финансови и икономически науки Геров е уверен в полезността и потребността да се натрупа повече печатна книжнина като натурален път за демократизирането на знанието, одобряването на българския език и полагането на основите на новобългарското светско обучение. По време на студентските си години той стартира да събира материали и да работи върху най-значимото си книжовно дело – внушителния „ Речник на блъгарский язик с тълкувание речити на блъгарский и на съветски “. В продължение на пет десетилетия (1845–1895) възрожденецът поставя старания за написването, попълването и издаването на петтомния разяснителен речник.
След завършването си на Ришельовския колеж Геров основава в Копривщица първото българско двукласно учебно заведение (1846). По това време сформира и първия български учебник по физика (1849), въвеждайки непозната до момента физическа терминология. Въпреки че съставлява обемист приключен труд, обещаната втора част на „ Извод от физика “ остава единствено в ръкопис (НБКМ БИА. Ф. 22, оп. I, а. е. 612, 1–283). През 1850 година става преподавател в Епархийското учебно заведение в Пловдив, наречено по негова самодейност „ Св. св. Кирил и Методий “. Геров има заслуга за първото отпразнуване в България на 11 май (дн. 24 май) като ден на славянската книжовност. Големият брой новооткрити учебни заведения и църкви, наименувани на двамата равноапостоли, документира всеобщото поддържане на възрожденския фетиш като ясно застъпена наклонност в българското схващане.
Заниманията с ръкописното завещание на Геров удостоверяват водещата роля на учителя и просветителя за развиването на учебното дело посредством въвеждането на демократичния принцип в просветителната система и на някои нови всемирски дисциплини. Историята на Пловдивското класно учебно заведение „ Св. св. Кирил и Методий “ като един от центровете на новобългарското обучение през XIX век е сладкодумен образец за това по какъв начин разнообразната образователна стратегия подхожда на непубликуваните мемоари на учителя и шеф Найден Геров. Неслучайно главните учебни предмети застъпват неговите учебници – „ Българска книжовност “, „ Всеобща история “, „ Българска история “, „ Физика “, „ Търговски знания “, „ Геометрия “, „ Църковна история “, „ Счетоводство “, „ Образци за водене на преписка “, „ Турска граматика “, „ Стихотворения и басни “, „ Логика “, „ Френски език “, „ Анатомия “ и други
Племенникът на Геров и редактор на последните издания на „ Речник на блъгарский язик “ Тодор Панчев загатва за една ръкописна българска граматика на своя вуйчо, която е употребена от Геровия възпитаник и след това сътрудник Йоаким Груев за издаването на своя учебник „ Основа на българска граматика “ (Белград, 1858). Неиздаденият учебник обаче намира своето приложение даже отвън класната стая – един от Геровите съвременници Константин Моравенов споделя, че стартира да учи родния си език едвам на 45-годишна възраст „ без преподавател, водим единствено от господин Н. Геровата граматика “ (Стоянов, Кодов 1971: 145).
Интересен факт е, че множеството ръкописни учебници на Найден Геров подхождат на оповестените от Йоаким Груев учебници – география, аритметика, логичност, църковна, българска и всеобща история, физика, българска книжовност и граматика. Учебниците на Геров и Груев в действителност са мотив да се засегне една по-широка тематика – тематиката за разнородния темперамент на учебните стратегии през Възраждането.
Българската просветителна система преди два века съвместява по абсурден метод два основни нейни правилото – „ типичен функционалности “ с „ некласическа конструкция “, като по този метод предлага един различен модел на преподаване – „ мрежа вместо пирамида “ (Лилова 2003: 91). Една от компликациите пред възрожденския хайлайф е точно в това да се уеднаквят образователните стратегии. Те от своя страна се сформират според от външни културно-обществени фактори като образованието на учителя – в кои културни центрове приключва (български или задгранични: Гърция, Европа, Русия); от кои школи е повлиян и кои учебници изучава; кои книги съумява да си набави за учебните цели и други
Възгледите на Найден Геров и напъните му за образуване на българското учебно дело безспорно са основна крачка към стандартизирането на възрожденските стратегии, синхронизацията на образователния развой и въвеждането на либерален принцип в просветителната система. Възрожденското учебно заведение би трябвало да бъде гратис и общодостъпно за всички възпитаници.
В българските и съветските исторически архиви се съхраняват скъпи документи, свързани с просветителския план на Найден Геров и с главните правила на новобългарското обучение и просвета. Двата скъпи източника са:
Училищният устав е направен от Найден Геров през 1846 година и е един от най-старите правилници през Възраждането. В него изчерпателно са изредени постановления и положения, които в другите български учебни заведения са въведени едвам след Освобождението. Идеята на съветския вицеконсул Геров с образователната стратегия, неотдавна обнародвана у нас (Иванов 2018: 214–234), е да се притегли вниманието на високопоставени представители на съветската общност (различни ведомства, Азиатския департаменти при Министерството на външните работи, Министерството на вътрешните работи, Министерството на националното просвещение, Московския славянски благотворителен комитет) за финансиране на Пловдивското учебно заведение и превръщането му в „ пример на останалите учебни заведения “.
В желанието си да „ реалокира “ българското учебно дело на нов стадий, съвместяващ родната традиция с тогавашните модерни модели в развитите европейски страни, Найден Геров води непрестанно преписка с разнообразни представители на културата и политиката у нас и в чужбина. Тъкмо търсенето на спомоществователи за развиването на Епархийското учебно заведение и на новобългарското светско обучение е повода, по която Найден Геров в края на 1856 година в Одеса се обръща и към княз Виктор Иларионович Василчиков:
„ Имам достойнството да доложа на Ваше сиятелство, че учебното дело ще има триумф. Настоятелите на учебно заведение „ Св. св. Кирил и Методий “ във Филипопол се радват, че получават опция да слагат тази институция на такава нога, каквато е била планувана при нейното учредяване, т.е. да могат да се образоват учители и свещеници.
Намерението на съветския вицеконсул да трансформира Пловдивското учебно заведение във водещ научно-образователен и народен център, в който да се употребяват нови преподавателски способи, личи най-много от добре премислената съвременна стратегия. Заложената в нея образователна литература е ориентирана както на открито – асимилиране на задгранични нови предмети (природни и хуманитарни), проучване на непознати езици и въвеждането на непознати създатели, по този начин и към усилване на българските дисциплини – език, история, просвета. Главната цел на Геровата национално-просвещенска стратегия е да приготви български фрагменти (учители и свещеници), които не просто да покриват избран най-малко от познания и пълномощия, само че и да бъдат оценени високо и да изместят гръцките представители, заемащи водещи позиции във възрожденските църкви и учебни заведения.
Една от нововъведенията, които прави Найден Геров за новобългарското образователно дело, е въвеждането на гимнастиката (физкултурата) като наложителен предмет. Тази самодейност изостря неодобрението на турските управляващи, които свързват предмета с подготовката за революционни дейности. Още една новаторска стъпка в основаването на съвременна просветителна система е заслугата на Геров по отношение на оценяването на знанията и уменията на учениците. Той вкарва за първи път в българските учебни заведения вписването на оценки от извършените в края на годината изпити. Освен обичайното слагане на оценки в подчиненост от най-слаба оценка (2) до най-висока (6), възрожденският интелектуалец вписва в тогавашния учебен дневник постигнатото равнище на познания и добитите компетентности по следния метод: никакъв, слаб, посреда, добре, прекомерно добре, най-добре, изрядно, великолепно. Допълнителните нюанси при оценките издават една по-специфична прочувствена изразителност, присъща за възрожденския човек – на извънредно негативния и извънредно позитивния прочувствен отзвук (никакъв и превъзходен).
Найден Геров слага началото на природо-математическия предмет „ Физика “ в преподаването през Възраждането, употребявайки термини, изцяло настоящи със международните просветителни трендове. Възрожденските знания за физическите феномени спомагат за развиването на просвещенската мисъл и за едно ново отношение към света и индивида – рационалното и позитивистичното отношение. В автобиографичния-етнографски спомен „ От Копривщица до Пловдив “ известният журналист Любен Каравелов сериозно осмива традиционно-патриархалното отношение към нововъведения от Геров предмет, изцяло демонизиран и непризнат:
„ Слушай, синко! Ако ти послушаш дяда си и в случай че се погрижиш да изпълниш препоръките ми, то след време ще да ми кажеш „ сполай ти “. Не слушай татко си: той желае да направи от тебе демон знае какво! Не учи се там ония нелепости, които учеше преди две години момчетата хаджи Геровият наследник. Тебе не трябат никакви пизики-мизики. Ти и без тия физики ще да се научиш да мериш сиренето и да спрягаш воловете. Аз те съветувам да научиш разнообразни божествени неща и да изпедепцаш турският език “ (Каравелов 1874).
Сами по себе си прегледаните два документа, програмата и правилникът, демонстрират амбициозния учебен план на Найден Геров за единение и либералност, за ефикасно учебно ръководство и за пълноценни взаимоотношения сред учителите, учениците и техните родители. Тази система, авансово съобразена по отношение на утилитарните потребности за положителното действие на образователния развой и съвместен разговор сред учителя и ученика, с съображение може да се каже, че би послужила на днешната просветителна система, която може да почерпи хрумвания за допълнението и усъвършенстването си.
Инфо: www.bulgarianhistory.org